Екологията е дял от биологията, на който обръщаме все повече внимание днешно време. През XVII век фламандски учен на име Ян ван Хелмонт, наричан баща на пневматичната химия, открива веществото въглероден диоксид. Тогава той го нарича „дървен“ или „дървесен“ газ (gas sylvestre), забелязвайки свойството му да се отделя при горенето на дървен материал.
В края на XIX в. шведският физико-химик Сванте Арениус се превръща в първия учен, предупредил, че използването на полезни изкопаеми като гориво може да доведе до забързване на естествения процес на глобално затопляне.
Неговите страховити открития се потвърждават и от Дейвид Кийлинг през 60-те години на ХХ век. Разбира се, в днешния модерен свят цивилизацията ни вече е много напреднала. Това не значи обаче, че сме намерили решения за всичките си проблеми. Тъкмо напротив – някои от тях тепърва сега се превръщат в сериозна заплаха за екосистемата и всички, които я населяваме.
Промяната в климата е едно от тях, след индустриално-технологичния бум, настъпил през миналия век, а също и откриването на пластмасите, които днес са се превърнали във враг № 1 на чистата природа. Ние сме част от един крехък пъзел, който се състои от всяко едно от своите парченца. Тъй като човешката дейност поставя огромна тежест върху планетата ни всеки ден, това резултира в нарушаване на екоравновесието, обезлесяване, фрагментацията и пълното унищожаване на местообитанията на редица биологични видове.
Какви са опасностите и има ли мерки, които можем да вземем, за да ги предотвратим?
Оказва се, че горивата не са единственият проблем. На практика изглежда, че всяка дейност, която извършваме, оставя своя малък или по-голям отпечатък върху екосистемата. Ние изхвърляме отпадъци, някои от които дори са токсични и има нужда да преминат през сериозна обработка, преди да попаднат сред околната среда.
Съвременното производство допълнително ни натоварва с още и още бъдещ боклук, който редица фабрики по света произвеждат всеки ден под формата на бързооборотни опаковки и стоки. Особен проблем представляват материалите, неподлежащи на рециклиране – те са истинско предизвикателство. Дейността на фирми от сектори като енергетика, селско стопанство, промишленост и строителство също пряко въздействат на заобикалящата ни природа.
В допълнение към това, енергията и транспортът, т.е. гориво, са нужни почти във всяка една дейност, което допълнително усложнява ситуацията. Всичко това поражда необходимостта да мислим в перспектива и да решаваме проблемите си по възможно най-устойчив начин. На помощ идва екологично управление. Това е процес, благодарение на който ние можем да намалим мащаба на това влияние, като по този начин ограничаваме негативните последствия за околната среда.
Това е от огромно значение днес, когато ставаме свидетели на всекидневен поток от лоши новини за природата на нашата планета. Екологичният мениджмънт е необходима мярка, без която един ден средата на живот ще стане враждебна дори към човешкия род.
Най-често публичните институции, неправителният сектор и бизнес организациите изготвят програми за екологичен мениджмънт, които да им помогнат в това начинание. Обикновено индивидуалните потребители също са стимулирани да управляват екологичния си отпечатък на ниво домакинство, работно място и т. н. Всеки от нас може да даде принос към тази благородна кауза.
През 1993 година Европейската комисия (ЕК) създава Схема за еко управление и одит(EMAS). Това е доброволен инструмент, който помага на различните организации да оценяват и контролират подхода си за екосъобразност и да го подобряват във времето. За да бъде сертифицирана по схемата, дадена организация е нужно да отговаря на групата международни стандарти ISO 14000 за регулация на взаимодействието с околната среда, които покриват базовите изисквания за намаляване на вредното влияние върху природата.
Но това не е достатъчно. Необходимо е да се покрият и серия от специални регламенти на EMAS. Качеството на управление се замерва по ключови индикатори за резултатност (KPI-и). Те включват:
- енергийна ефективност,
- материална ефективност,
- биоразнообразие,
- минимизиране на вредните емисии,
- оптимизация на водната консултация и на генерирането на битов и токсичен отпадък.
Според Стратегията за Корпоративна социална отговорност (КСО) на ЕС, съобразяването с EMAS е задължително, но има и още условия, свързани с екологичното управление, които трябва да бъдат спазени от страна на дадена фирма, за да може тя да има претенция за КСО.
Генералната дирекция „Регионална и селищна политика“ на ЕК е натоварена също така и с разработката на Критерии за зелени публични поръчки в областта на изграждането и поддръжката на инфраструктурата за отпадъчните води. Те се основават на основните ключови въздействия върху екосистемата. По този начин Европейският съюз цели да повиши общата си енергийна ефективност, а също и да насърчи използването на енергия, добита от възобновяеми източници. Стимулира се също така закупуването на пречиствателно оборудване, както и намаляването на водопотреблението и други мерки.
Екологичното управление най-често се извършва по модела, наречен „Цикъл на Деминг“. Това е популярен подход, който се състои от четири фази, а именно планиране, изпълнение, проверка и действие. Това е един лесен и ефективен път, когато искаме да постигнем подобрение. Системите за еко управление са част от системите за фирмен мениджмънт и включват планиране, структуриране, разпределяне на отговорностите, ресурсите и изпълнение на процедурите, практиките и процесите за корпоративна екологична безопасност.
Освен че е от глобално значение, най-правилното нещо, което да направим от морална гледна точка, покриването на необходимите изисквания на EMAS и Стратегията за КСО носи серия от ползи за всички нас.
То е свързано с известни инвестиции, които облекчавайки тежестта ни върху околната среда, може да донесе и реални дивиденти за Вашето предприятие. Например, въвеждайки дейността си в съответствие с нормативни и регулаторни изисквания, можем да постигнем добър статус в обществото, както и допълнителна мотивация за нашите служители.
Повечето държави предлагат различни програми и инициативи, предвиждащи възможността да се получават и някои финансови и данъчни облекчения с цел стимулиране на КСО и екологичното управление. У нас все още сме доста назад в това отношение. Екологични данъци и такси се дължат от фирмите по няколко категории – това са ресурсни отпадъци, замърсяване, транспорт и енергия.
По отношение на енергията най-вече се облагат регистрираните изхвърлени въглеродни емисии. В транспорта те са свързани с данъците върху МПС и други транспортни машини, пътен данък и др., плюс тук отново присъстват вече споменатите енергийни емисии. Замърсяването се таксува на база на емисиите, управлението на отпадъците, както и на шума.